Обща търговска политика
Общата търговска политика е една от основните политики на ЕС, водеща началото си успоредно с изграждането на общия пазар. Тя е със силно изразен наднационален характер – страните-членки почти загубват своя суверенитет в областта. ОТП е в най-тясно взаимодействие със свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар и Митническия съюз. Най-важните й елементи са общата митническа тарифа, общият режим по вноса, специфичните защитни мерки по вноса и общият експортен режим.
Освен по отношение на стоките, разпоредбите на ОТП във връзка с услугите и правата на интелектуалната собственост също са установени в Договорите от Амстердам и Ница. Но те не се прилагат безусловно. Например под общото правило не попадат споразумения, отнасящи се до търговията в областта на културните и аудиовизуалните услуги, образователните и обществените услуги и услугите, свързани с човешкото здраве. Преговорите относно такива споразумения и тяхното сключване изискват и общото съгласие на държавите-членки.
ЕО с течение на годините сключва и различни търговски споразумения с трети страни и региони, чиято основна цел е постепенното прилагане на принципа на свободната търговия.
ЕО често използва търговската си политика в допълнение към мерки по отношение на общата политика в областта на външните отношения и сигурността. Прилага се например много по-либерален търговски режим по отношение на трети страни, които са бивши колонии на някоя от страните-членки. Съществуват също така и търговски ограничения, които се прилагат за страни с недемократични режими.
България следва да участва в комитетите и работните групи на ЕС по отношение на развитието и хуманитарните помощи.Тя следва да участва във формирането на Европейския фонд за развитие (ЕФР), който финансира развитието на страните от Африка, басейна на Карибско море и Тихия окен.