Обща селскостопанска политика

   Общата селскотопанска политика е исторически първата и една от трите общи политики със значително място в Римския договор за учредяването на Европейската икономическа общност. След влизането му в сила през юли 1958г. до 1967г. се осъществява преходният период за въвеждането на тази политика, а след 1968г. започва и нейното пълноценно функциониране с основни цели: увеличаване производителността на селското стопанство чрез развитието на научно-техническия прогрес, оптимално използване на производствените фактори, осигуряване на приемливо равнище на жизнен стандарт на земеделското население, стабилизиране на пазарите на селскостопански стоки, осигуряване на разумни цени на доставяните до потребителите селскостопански стоки. Селското стопанство представлява едно от основните средства за осигуряване на високи доходи на заетите в този отрасъл и оставането им в земеделските райони, където могат да бъдат също толкова добри предприемачи, колкото и в градски условия.

   Основните принципи, бърху които е изградена общата селскостопанска политика, са три: свободно движение на селскотопанските продукти на територията на вътрешния пазар на ЕС, преференции на ЕС, насочени към защита на произведените в рамките на съюза селскостопански стоки и обща финансова отговорност, т.е. солидарно участия на всички страни-членки във финансирането на ОСП, независимо в каква степен се ползват от него. Първата секция – „Ориентиране”, е свързана с модернизиране и преструктуриране на съществуващите селскотопански и горски структури и е с бюджет под 10% от общия за ФЕОГА. Втората секция – „Гарантиране”, има за задача да регулира пазара и да поддържа при необходимост цените на основните европейски селскостопански продукти, както и да гарантира доходите на фермерите. През тази секция минават средствата за експортни субсидии и за финансиране на политиката на интервенция.Нейният бюджет представлява по-голямата част от разходите за ОСП.