Обща регионална политика
Едва в края на 60-те години на ХХв. Комисията на Европейските общности прави предложение на Съвета на министрите за разработване на специална политика за регионално развитие, а в края на 1970г. се постига съгласие между всички държави-членки на ЕО за ориентирите на тази политика. Дефинирането и официалното признаване на ОРП се осъществява с Единния Европейски акт от 1986г. Тя се налага поради наличието на слабо развити селски райони например в Южна Италия и Сардиния, в Корсика и отвъдморските територии на Франция и на индустриални зони със западнали производства и висока безработица, каквито има в Северна Франция и Белгия. След т.нар. „Северно разширяване” на ЕС (Великобритания, Дания и Ирландия) и след „Южното разширяване” (Гърция, Португалия и Испания) в Съюза се включват четирите най-слабо развити държави в Общността до последното му разширяване. Така ОРП на ЕО (ЕС) започва да се разработва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХв., когато се появяват първите по-сериозни регионални дисбаланси и различия в заетостта и доходите.
Общата регионална политика е строго целева политика с основни цели: осигуряване на разнообразни финансови стимули за развитието на по-бедните региони на ЕС, координиране на националните регионални политики на страните-членки, гарантиране на тясна връзка между механизмите на регионалната и другите политики на Евросъюза. В момента тези цели се свеждат до постигане на конвергенция, конкурентноспособност и регионално сътрудничество. Реализирането им се осъществява посредством финансовото съдействие на структурните фондове, Европейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови органи и актове. Сред тези средства основни инструменти за субсидиране на регионалната политика са структурните фондове. Те оказват помощ за икономическото и социалното сближаване между отделните региони в страните-членки или между ясно оформили се полюси в рамките на ЕС.
За финансовия период 2000-2006г. се акцентира вече само върху следните три приоритетни цели на структурно съдействие: насърчаване на изоставащите региони с най-сериозни трудности в заетостта, доходите и инфраструктурите, осъществяване на икономическо и социално преструктуриране на най-пострадалите от структурните реформи региони, регионите с голяма безработица и тенденции към обезлюдяванеи разработването и изпълнението на стратегия за развитие на човешките ресурси.