Историята на Европейския съюз
Европейският съюз е създаден, за да се сложи край на честите и кървави войни между съседи, чиято кулминация е Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските страни икономически и политически, за да гарантира траен мир. Шестте страни основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. През 50-те години на 20-ти век в центъра на вниманието е Студената война между Изтока и Запада. Протестите срещу съветския режим в Унгария са потушени от съветски танкове през 1956 г.; а през следващата 1957 г. Съветският съюз става лидер в космическата надпревара, когато изстрелва първия космически спътник - „Спутник 1“. Също през 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) или „Общия пазар“.
През 60-те години на 20-ти век се появява „младежката култура“, с групи като Бийтълс, привличащи огромни тълпи тийнейджъри където и да се появят, а това допринася за стимулиране на културната революция и за увеличаване на различията между поколенията. Периодът е благоприятен за икономиката, благодарение и на факта, че страните от ЕС спират да налагат мита при търговията помежду си. Те се споразумяват също за съвместен контрол над производството на храни, така че всички имат достатъчно храна, а скоро дори се появява излишък от селскостопанска продукция. Май 1968 г. остава в историята със студентските бунтове в Прага и много промени в обществото и поведението се асоциират с т. нар. „поколение '68“.
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г., увеличавайки броя на страните членки до девет. Кратката, но ожесточена арабско-израелска война през октомври 1973 г. води до енергийна криза и икономически проблеми в Европа. Краят на последните крайнодесни диктаторски режими в Европа настъпва със свалянето на режима на Саласар в Португалия през 1974 г. и смъртта на генерал Франко в Испания през 1975 г. Регионалната политика на ЕС започва да прехвърля огромни суми за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Европейският парламент засилва влиянието си в делата на ЕС и през 1979 г. всички граждани за пръв път могат да избират депутатите в него пряко.
Имената на полския профсъюз „Солидарност“ и неговия ръководител Лех Валенса стават познати на всички в Европа и по света след стачките в корабостроителницата в Гданск през лятото на 1980 г. През 1981 г. Гърция става 10-ият член на ЕС, а след 5 години в него влизат и Испания и Португалия. През 1987 г. е подписан Единният европейски акт. Това е договор, служещ за основа на мащабна 6-годишна програма, насочена към решаване на проблемите със свободната търговия в рамките на ЕС, като по този начин се създава „единния пазар“. Голяма политическа промяна настъпва на 9 ноември 1989 г., когато Берлинската стена е съборена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години. Това води до обединението на Германия през октомври 1990 г.
С рухването на комунизма в Централна и Източна Европа европейците стават по-близки съседи. През 1993 г. е завършено изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и пари. 90-те години на 20-ти век са десетилетието на два договора – Договорът от Маастрихт за Европейския съюз през 1993 г. и Договорът от Амстердам през 1999 г. Хората са загрижени за опазването на околната среда, а също и за това как европейците могат да действат заедно по въпросите на безопасността и отбраната. През 1995 г. в ЕС влизат три нови членки: Австрия, Финландия и Швеция. Малко селце в Люксембург дава името си на „Шенгенските“ споразумения, които постепенно позволяват на хората да пътуват без проверки на паспортите по границите. Милиони млади хора учат в чужбина с помощта на ЕС. Комуникациите са улеснени, тъй като все повече хора започват да използват мобилни телефони и интернет.
Еврото е новата валута за много европейци. Датата 11 септември 2001 г. става синоним на „Войната срещу тероризма“, след като отвлечени самолети се блъскат в сгради в Ню Йорк и Вашингтон. Страните от ЕС започват по-тясно сътрудничество в борбата с престъпността.Политическите разделения между Източна и Западна Европа най-накрая са обявени за преодолени, когато цели 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от други две през 2007 г. През септември 2008 г. глобалната икономика е покосена от финансова криза, което довежда до по-тясно икономическо сътрудничество между държавите от ЕС. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС преди влизането му в сила на 1 декември 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефективни работни методи.
Новото десетилетие започва със сериозна икономическа криза, но и с надежда, че инвестициите в нови зелени и благоприятни за климата технологии, и по-тясното европейско сътрудничество ще доведат до траен растеж и благосъстояние.